Автор : прот. Вадим Леонов

Главната причина за възникването на греховните страсти е стремежът на човека към наслаждание – хедонизъм (от ἡδονή). Тъй като всички хора са създадени от Бога за блаженство, всеки човек вътрешно усеща в себе си стремеж към щастие, но често не знае, какво представлява то и къде да го търси. Истинското щастие е вечното блаженство в единство с Бога, което може да бъде дадено на човека само от Господ, тъй като единствено Той е Благ. Да се намери щастие извън Бога е невъзможно. След грехопадението обаче човек не може без Христа, извън Църквата и без многотруден подвиг да се съедини с Него и да се обожи, но стремежът към блаженство е останал и човек се старае да го реализира. Стремейки се към щастие, хората попадат в капана на дявола, който, както в древността на праотците, така и сега на всички хора предлага щастие без Бога във вид на временни удоволствия. Първото такова греховно наслаждение донесъл на хората плодът от дървото за познаване на добро и зло. Впоследствие човек се е научил да използва и себе си и целия обкръжаващ свят за получаване на кратковременни наслаждения, защото вечното блаженство било вече недостъпно. Дяволът предлага на хората мисълта, че щастието се заключава в удоволствието и колкото повече са удоволствията, толкова по-щастлив е животът. Използвайки естествения богоугоден стремеж на човека към Благото, дяволът го извращава, насочва го към лъжливи цели – към земните удоволствия. Така възниква хедонизмът и се появяват миражи на щастливия живот. Обаче греховните удоволствия никога не могат да се сравнят с блаженството в Бога. По същност те са противоположни на истинското блаженство. 

Блаженството в Бога е вечно и се дарува веднъж завинаги и възраства по мярката на усъвършенстването на човека. Усилва любовта към Бога и дарува вечен живот. 

Греховното наслаждение е кратковременно, затова се налага греховете да се повтарят много пъти. Наслаждението намалява при всяко повторение на греха, поради което се налага не просто да се повтарят, но постоянно да се увеличава мярата на греховността, за да се преживее отново желаното наслаждение. 

Друга причина за възникването на греховните страсти е страхът от страданията и смъртта (вж. Евр. 2:14-15). Човек се страхува от болката, за него физическата смърт е страшна – това е естествено, тъй като в дълбината на душата си  хората осъзнават своето предназначение към блаженство и безсмъртие. Но, разбирайки за неизбежността на тлението и смъртта, мнозина вместо подготовка за вечността се опитват да забравят и да изтласкат мисълта за смъртта от своето съзнание чрез земните наслаждения или ежедневната суета. Стремейки се да се избавят от страха от смъртта, хората са готови да се откажат от своята свобода, както казва ап. Павел „от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство” (Евр. 2:15). Този, който се стреми към богоугоден живот и се отвращава от греха, бива плашен от дявола с болести и смърт (физическа или социална). Човек се смущава и отстъпва от добродетелния живот, връщайки се в кръговрата на греха. По този начин, богоугодният страх от смъртта се извращава и се превръща в едно от причините за възникването и умножаването на греховните страсти. 

И така, след прародителителското грехопадение жаждата за наслаждения и стремежът да се избягнат страданията са станали основни мотиви в поведението на човека. Грешникът  се опитва да измами закона на божествената правда и да получи греховно удоволствие, избягвайки страданията. Той играе своеобразна рулетка на удоволствието, надявайки се неизменно, че този път ще му провърви и след греха няма да последва мъка, а дяволът всячески съдейства на това заблуждение. Обаче никой не е способен да отмени закона на Божията правда на земята. Ако човек е съгрешил, той ще страда по мярката на извършения грях или в земния живот или зад предела на смъртта. Страхът от страданията и земните наслаждения – това са морковът и пръчката на дявола, с помощта на които той управлявал цялото човечество в старозаветните времена. Той се ползва от тях и сега. Който не иска да яде неговите „моркови”, получава удари с „камшика” от своя жесток господар, който безжалостно води цялото човечество в своето царство на ада.

Из „Основы православной антропологии” М, 2013г.