Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2015 09:10
(Писмо до един неизвестен)
Вие се обръщате към мен, без да казвате своето име, но затова пък искате точен отговор, подписан с моето. Добре, ще отговоря. Но самият факт, че Вие – господин или госпожа, не зная как да се обърна към Вас, се срамувате или боите от своя въпрос, говори за това, че Вашият въпрос е неоснователен.
Вие с насмешка питате: „Какво толкова необикновено е извършил Христос, че да трябва да Му вярваме? Той не е изобретил нито телеграфа, нито парахода, нито грамофона, нито самолета. Какво тогава е извършил?”
Действително, Той не е открил за света нито една от тия „железарии”. Ако в тях беше видял спасението на хората, то несъмнено, щеше да им ги открие, и не само тези неща, които изброявате Вие, но и стотици други. Но Господ мислел по друг начин, за разлика от Вас, и видял спасението на хората другаде, и им открил един съвършено нов и безграничен свят – Царството Небесно, и показал на всички, живеещи на тази мъничка земя, пътят към това Царство.
Впрочем, Вашият въпрос съвсем не е нов. Такъв въпрос задали и александрийските безбожници на един християнин, когото унижили, подиграли и накрая предали на мъки. Те го попитали: „Какво толкова е направил този ваш Христос, че Го прославяте?” А наследникът Христов им отговорил: „Направил е така, че всички ваши унижения и издевателства да не могат да ме наранят!”
Светител николай сръбски, „Мисионерски писма”.
Превод: Десислава Главева
П.П. Аз самата често се съмнявам в себе си и в разбиранията си. Затова и гледам често „да си сверявам часовника” с Писанията. Никой не е застрахован от грешки и заблуди! Дори Павел допуска, че и той може да сбърка и да започне да проповядва друго благовестие (Гал 1:8)! Е, ако Павел можеше да се заблуди, то колко повече ние самите? Има едно „средство” , което може да ни помогне да сме по-бдителни и да ни предпазва от заблудите! За него апостол Павел пише в 1Кор 2:
1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; 2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат.
Задавам си въпроса: Защо Павел да не знае друго, освен Исуса разпнат? Толкова ли е лошо да знам Исус, идващ в слава? Или Исус, влизащ в Ерусалим, яхнал осле? А Исус на тайната вечеря? Аз съм убедена, че всяка една дума за Исус, написана в Писанията, има своето значение за нашето израстване в познанието на Него! Обаче Словото на кръста е върхът, апогеят, кулминацията, шедьовърът...
Осъзнавайки значението му, осмисляйки невероятния факт за разпънатия Бог, ние можем да възприемем с умовете си само една нищожна част от огромната Божия милост към нас. Гледайки на пребитото тяло на Спасителя, ПРОКЛЕТ заради нас, можем само да се свлечем по очи пред него, да скърбим и ридаем за болката и унижениято, което сме причинили на Безгрешния! Там пред прободения Господар осъзнаваме своето робско нищожество и разбираме, колко празни са били амбициите, мечтите и хвалбите ни! Робите разбират колко по-долу са от Господаря си!
Няма как да гледаш Кръста и да обичаш беззаконието!
Няма как да гледаш сгърченото тяло на Бога и да искаш да се махнат твоите болки. Няма как да гледаш Умиращият Месия и да искаш да си живееш охолно и щастливо! Няма как да гледаш голия и унизен Божий син и да копнееш за човешките почести....
И накрая няма как да погледнеш на тържествуващата и злорадстваща сган около Кръста и да не разбереш, че си същия като тях...
Павел - надареният оратор, блестящ ученик на Гамалиил, ревностният фарисей, достоен за пример, счете всичко за боклук и реши да не знае друго освен Месията-разпнат!
Защото Павел беше разбрал!
А ние?
