ЕЗЕРНА МОЛИТВА

Слизам дълбоко в сърцето си, за да видя кой обитава в него освен мен и Теб, Вечни Боже.

И със страх намирам многобройни чужденци да се борят за подялбата на сърцето ми. Толкова ги намерих в моето сърце, колкото от Адамово време има човешки и нечовешки души.

И тогава разбрах защо сърцето ми изнемогва и не може да приеме нито Теб, нито мен в дома си, ами ни гони навън, стопаните – на границата на тяхното владение.

Преди да изляза от утробата на майка ми, светът с неговите желания се засели у мен.

За всяка ласка на света скъпо и прескъпо плащах аз, късайки всеки път и давайки частица от сърцето си. Докато не му дадох цялото си сърце; и ласките му станаха горчиви.

Оплакват ми се старците от годините си, казвайки: от много години остаря сърцето ни.

Истина, старци, не от много години е остаряло сърцето ви, а от много желания.

Тъй съветвам сърцето си в самотата му: откъсни се от вчерашния ден, защото и той вече се е откъснал от теб. Всички ония неща, за които желанието те връзваше, днес вече ги няма: едни се промениха, други болест ги обезобрази, трети умряха. Нито пък ги има предметите на утрешните ти желания. Времето шиба с бич своето стадо; и стадото му се поти и облива с кръв под ударите му. А образите на днешния ден ти подхвърлят нови желания, мое препълнено със сенки на мъртъвци сърце, и те ще станат утре също сенки на мъртъвци.

Не буди отминалите чувства; толкова пъти ще те вържат към стълба на времето, колкото пъти ги разбудиш, сърце мое. И ще станеш роб на времето, и ще остарееш, и ще умреш преди смъртта.

Разсечи час по-скоро възлите на страстите; те са вързани от преплелите се и често подновявани желания и чувства. По-лесно е да разсечеш отделните конци на желанията и нишките на чувствата, отколкото яките възли на страстите. Но и тях трябва да разсечеш, ако ще и да се разкървавиш, мое сърце, ако искаш ново детство и нова младост, по-чудна и вечна от отминалата ти младост.

Изхвърли света от себе си, сърце мое, и тогава виж колко е немощен. И погледни след това себе си, и ще усетиш неочаквана сила. Светът ни се вижда могъщ само докато му робуваме.

И ще станеш просторно като вечността, и вечността ще се засели у теб.

Триединни Боже, Ти имаш сърце, необзето от тъмнина и свободно от света: очисти сърцето ми от омразните чужденци, които го прошариха с тъмнина! Нека сърцето ми бъде светло. И тъмнината нека да кръжи безсилно около него, но да не може да го обземе.

Нека сърцето ми бъде сърце на син и наследник, а не на слуга и крадец.

Дай ми сърце Иисусово; много обикаляла тъмнината около Него и искала да влезе, но не могла.

Царице с небесна хубост, огради сърцето ми с майчинска грижа.

Дух Свети и Всемогъщи, оплоди сърцето ми с небесна любов. За да бъде всичко, което се ражда и израства от него, не от плът и кръв, но от Теб, Дух Свети и Господи мой.

Николай Велимирович

Превод: Андрей Романов,

списание за православна беседа МИРНА 18/2002