Не много отдавна в гр.Санкт Петербург се случила следната невероятна история.
 
Двадесет и осем годишната медицинска сестра Оксана Попова имала кошмарно съновидение: брат й, 22 годишния Димитрий бил нападнат и ритан с крака от някакви пияни бандити. Когато тя разказала за това ужасно съновидение на баба си, тя ахнала. Оказало се, че и на нея й се присънило същото видение: някакви отрепки ритали с крака Димитрий, целия окървавен. Вечерта станало ясно, че подобен сън сънувала и майката на момчето. След разговора между тях, изведнъж настъпило мълчание.
 
А когато Димитрий се върнал от университета, съобщил, че ще пътува  и до понеделник ще гостува на приятел в село Кавгалово. Оказало се невъзможно да го задържат. Дори когато разказали на Димитрий за тройно повторения сън, той просто се надсмял и привечер излязъл.
 
Жените останали в дома ужасени. Като не могли да направят нищо, всяка от тях се прибрала в стаята си и пристъпила към молитва. Както в последствие се изяснило, (без да се уговарят), оказало се, че всяка една се е молила на блажена Ксения Петербургска, към която имали особено силна почит в този дом. Посред нощ на вратата внезапно се позвънило. На прага стоял премръзналият от студ брат. На въпроса защо се е върнал по средата на пътуването, той с неохота отговорил: „Промених решението си!” И след като изпил чаша водка, дълбоко заспал.
 
На сутринта Дима разказал на майка си, сестра си и баба си следното: На една от гарите, във влака се качила странна, леко облечена жена със забрадка и седнала във вагона точно срещу него. От дълбокия поглед на сините й очи, той направо бил като вцепенен. На следващата спирка във влака връхлетяла компания от пияни яки момчета. Сядайки недалече от Димитрий, те пиели алкохол и със силен глас псували. Внезапно, спътницата станала и хванала момчето за ръкава на якето, като го издърпала в коридора на вагона. Той се опитал да й възрази, но чул вътре в себе си убедителен женски глас: „Хайде, да вървим!” На следващата спирка двамата слезли от влака. Вратите се затворили, а влакът бавно потеглил, така че Димитрий успял да види с очите си започналия побой между пияниците в напуснатия вагон. Оглеждайки се около себе си, установил, че е сам на перона. Изведнъж, изпотен от страх, човекът побързал да се върне и със следващия влак в обратна посока се  прибрал у дома.
 
На следващата сутрин Оксана завела брат си на Смоленското гробище, в гробищния храм, посветен на Св. Ксения Петербургска. А невярващият в Бога студент, като погледнал образа на светицата върху иконата, с пребледнели устни казал: „Господи, това е тя!”